Представихме ви Вайръл стихове за секс и драма.  Фейсбук страницата,

Представихме ви Вайръл стихове за секс и драма.  Facebook страницата, в която сигурно ще намерите доста лирика, а сексът и драмата може да си ги уредите и сами. Ще имате мощен заряд за това, откакто прочетете свободните, безмилостни стихове, които всеки ден правят нещо като онлайн разстрел по своите читатели. Така нежно, че след това се връщаме да четем още, а от време на време не можем да заспим дълго по-късно, погъделичкани от някоя красноречива фраза. 

Време е да ви срещнем и с Цветелина и Антония – двете авторки. Едно изявление, извършено при съблюдаване на всички ограничения против разпространяване на Covid-19. Дистанционно, чрез общ чат, само че без включени камери, с цел да не си досаждаме прекомерно, а и с цел да не губим уважението по сред си.

Здравейте, Антония и Цветелина! Колко време запазихте анонимността си?

Антония : Това, че сме анонимни, е голяма илюзия. Никога не сме били. Човек, който се интересува и може да борави с търсачка, би трябвало да ни е сталкнал 493759348 пъти. Няма тайнственост. Просто не снимаме едно и също щастливо селфи всеки ден, с което да убеждаваме хората по интернет какъв брой прелестен е светът в близост и какъв брой сме красиви с този филтър.

Цветелина : Ние в никакъв случай не сме били съзнателно анонимни. Бърз рисърч би отвел интересуващия се до персоналните ни профили. Все отново мина известно време преди да качим наша фотография. Може би месец. Колкото да накараме почитателите да настръхнат и да чакат с неспокойствие да ни видят лицата.

Какво се знае дотук за вас? Представете се.

Антония : Мисля, че това, което пиша, с цялата му присъща живописност, е задоволително добра визитна картичка за необятната публика.

Цветелина:  Че сме две дами. Че пишем. Че приказваме на шопски. Че сме радостни натури и положителни души.

Не може да избегнем въпроса с името на страницата...

Цветелина:  Роди го Антония, по натурален път.

Антония: Роди се за четири минути в края на елементарен работен ден през март тази година. Питах колежката ми по бюро по какъв начин ѝ звучи. Тя предложи нещо друго, което отново беше крепко, само че аз нормално, като запитвам, след това си върша, каквото съм си решила и го кръстих по този начин.

Да ги разгледаме поотделно: Сексът?

Антония: Много като тебе към този момент се влюбиха.

Цветелина :...е прекрасен, когато го има. Аз съм омъжена жена, не знам, не помня.

Драмата?

Цветелина:  ... е един от трите литературни рода, дружно с епоса и лириката. И оня град в Гърция, около който минаваме на път за Халкидики.

Антония: " Всеки ден, всеки час и на всички места. "

Поезията?

Антония: Тук съм чисто факсимиле – откогато мога да пиша, пиша лирика. Не е пристигнала при мен, откакто прочетох Буковски във втори курс в НАТФИЗ. Просто не съм учила в НАТФИЗ. И Буковски не съм чела изключително. Но имам едно стихотворение, където двете се движат в естетика.

Цветелина:  ...е фина конфигурация. Нервно повръщане. Говорене от сърцето на сърцето. Психотерапия. Кънекшън.

По какъв метод се променихте – като персони и екип, обичай и техника, откакто Вайръл стихове за секс и драма стана вайръл?

Антония: По никакъв. Нямаме една оперативка досега. Иначе за мен е наслада, че Вайрълът е тук. Обичам го. Върви към този момент, творим. Може би по подобен метод ни промени всекидневието – творим повече.

Цветелина:  Самочувствието ни се напомпа като преситен кърлеж. Установихме, че както и подозирахме преди този момент, сме леко велики.

Коя е най-крайната дума, която сте употребявали? " Най-скандалната "  ви тема/твърдение?

Антония: Няма да я пуснете в уеб страницата. Аз звездички не поставям доста в последно време.

Цветелина:  Пишем за много скандални тематики: секс, психологично здраве, тяло, сложни фамилни връзки, гибел. Дано някой ден да стане ясно, че няма нищо скандално в тях. Крайни думи има, да, има. Мръсни думи.

Ако страницата беше музикален жанр, какъв щеше да е? Експериментален джаз?

Антония: Нещата, които пишем, не следват съответен жанр или съответен род, нито съответно въодушевление. По-скоро щеше да е плейлист в Spotify с обичани песни на човек, който слуша от Металика до Сашо Роман и от Ейми Уайнхаус до Контрол. И е податлив да реве на всичките.

Цветелина:  По-скоро остаряла аудио касетка със записи от радиото. Backstreet Boys, Tarkan, Cypress Hill, Biohazard, Слави Трифонов. И понякога, спиране на някоя ария от безумна радиореклама.

Ако беше илюстрирана, по какъв начин си го представяте? Фотографии?

Антония: Не знам.

Цветелина:  О, не зная. Някакъв естетически тюрлюгювеч.

Ако беше политическа партия, какви ще са вашите лозунги и дела?

Цветелина : Това ще разберете, когато основем политическа партия.

Антония: Не желая да си помислям даже.

Ако беше справочник по живеене, какво щяхте да кажете на бъдещото потомство?

Антония: Ако беше справочник по живеене, нямаше да го проследявам, само че другояче мисля, че младежите, а и хората въобще, е хубаво да са смели, вярващи и да следват сърцата си.

Цветелина:  На девойките: постоянно да се бършат начело обратно. Има малко по-драматични неща от цистита. На момчетата: да не прекаляват с фризирането на брадите.

Ако беше ваша визитка, кои свои думи, с цел да се визиите, ще изберете?

Цветелина:  Висулка. Пчела. Лампион. Кефал.

Антония: Аз мисля, че написаното, отишло един път при хората, и да избираш, и да не избираш постфактум, всеки ще го одобри, както го одобри, и тва е.

Ако беше феминистки манифест, какви щяха да са първите 6 точки?

Цветелина:  Ама то страницата Е феминистки манифест. Точките са скрити в словото. Като G-точката.

Антония: Затруднена съм. Може би по тази причина не е манифест. Но неотдавна попаднах на някаква група български поети, които май имат манифест. " Манифест "  не е ли доста претенциозна дума? Ние просто пишем от сърце.

Ако на следващия ден изчезне Covid-19, какво ще напишете?

Антония: Ще забележим.

Цветелина:  Курво, довиждане.

Ако този лексикон си го писахте сами, какви щяха да са въпросите? Отговорете най-малко на един.

Антония:  Въпрос: Какви са бъдещите ти креативен проекти? Отговор: Хе-хе, доста смешно, нема що.

Цветелина:  Въпрос: Каква форма на другарство предпочитате? Отговор: Очен контакт. Така отговаряше дядо ми.

Антония: Ох, гняв ме е, че при въпроса с музикалния жанр не споделих нещо за " рафтър дата беге ". 

 

 
А ето нещо за четене...